МОЗМ

 

Международна препоръка № 72

 

Водомери за гореща вода

 

Терминология

 

Терминологията, използувана в тази Препоръка, се съгласува с Речника по законова метрология.

 

1.   Дебит (Q) 

 

      Обемът на горещата вода, преминаваща през водомера за гореща вода, разделен на времето, за което този обем вода преминава през същия водомер.

 

2.   Обемен поток (V)

 

    Обемът на горещата вода, преминала през водомера за гореща вода , независимо от времето, за което това е станало.

 

3. Обхват на дебита

 

    Обхватът на дебита, ограничен от минималния и максималния дебит,

за които индикациите на водомера за гореща вода, определени при нормални условия на използване, не са повлияни от грешка, надвишаваща максималните допустими грешки.

 

4. Мексимален дебит (Qmax)

 

    Максималната стойност на дебита, съответстваща на горната граница на обхвата на дебита,  която е най-високият дебит, при който водомерът за гореща вода е пригоден да дава в продължение на ограничен или предварително зададен период от време индикации, които не са повлияни от грешка, надвишаваща максималната допустима грешка.

 

5. Номинален дебит (Qn)

 

    Стойността на дебита, която е дефинирана, като половината от стойността на  максималния дебит.

 

    При номиналния дебит (Qn) водомерът за гореща вода трябва да е в състояние да работи при нормално използуване, т. е. в условията на непрекъсната работа и спиране на действието, без да се надвишават максималните допустими грешки.

 

6. Относителен дебит (q=Q/Qmax)

 

    Съотношението q на всеки даден дебит Q към максималния дебит Qmax. В тази Препоръка се използуват две отделни съотношения  qt (Qt/Qmax) и qmin (Qmin/Qmax).

 

7. Минимален дебит (Qmin)

 

    Минималната стойност на дебита, съответстваща на долната граница на обхвата на дебита, която е най-ниската стойност на дебита, при която водомерът за гореща вода е пригоден да дава показания, които не са повлияни от грешка, надвишаваща максималните допустимите грешки.

 

8. Промеждутъчен дебит (Qt)

 

    Стойността на дебита между максималния и минималния дебит, при която обхватът на дебита се разделя на две зони, наречени горна и долна зона, всяка от които се характеризира със стойност на максималната допустима грешка в съответната зона.

 

9. Работна температура (T)

 

    Температурата на горещата вода в тръбопровода, непосрествено по течението на водомера за гореща вода.

 

10.Максимално работно налягане (Pmax)

 

     Максималното приложимо налягане (т.е. над атмосферното налягане), при което водомерът за гореща вода е проектиран да работи непрекъснато.

 

11.Загуба на налягане

 

     Загуба на налягане, предизвикано от наличието на водомер за гореща вода в тръбопровода.

 

ВОДОМЕРИ ЗА ГОРЕЩА ВОДА

 

1.Компетенция

 

    Тази препоръка се прилага за водомери за гореща вода, измерващи обемния поток на горещата вода, която протича в тръбопровода през измерващото напречно сечение. Водомерите за гореща вода трябва да имат вградени механизми, които да отчитат обемния поток.

 

     Препоръката не се прилага за водомери за гореща вода, отчитащи в топлинни единици.

 

     Тази препоръка разяснява условията, на които трябва да отговарят водомерите за гореща вода, за да посрещнат изискванията на Службите по Законова метрология в страните, където тези уреди се приемат от държавен контрол.

 

     Тази Препоръка се прилага при водомери за гореща вода, които имат следното приложение:

 

     Тип 1    Водомери за гореща вода (*Виж точка 5 за подразделяне на тип 1 и 2).

     Тип 2    Водомери за гореща вода , формиращи сензора на потока при топломери (*Виж точка 5 за подразделяне на тип 1 и 2).

     Тип 3     Водомери за гореща вода (т.н. барабанен тип), при които изходното отвърстие е при атмосферно налягане; например, когато се измерва кондензат.

 

Забележка. Водомерите за гореща вода от тип 2, които формират сензора за поток при топломерите, са също така предмет на изисквания   на  Препоръката за топломери, изработена от  Секретариата на OIML –SP 12-Sr 8.

 

2.Материали и конструкция

 

2.1.          Водомерите за гореща вода трябва да бъдат изработвани от материали със съответна якост и дълготрайност, съответстващи на целта, за която ще се използува водомера за гореща вода.

 

2.2.          Водомерите за гореща вода трябва да бъдат проектирани от материали, които не трябва да се влияят забележимо от измененията на температурата на горещата вода в работния температурен обхват, както и да не се влияят от достигани за кратко време температури  над горната граница на температурния обхват до 20º С.

 

2.3.          Материалите, използувани за конструирането на тези части на водомерите за гореща вода, които са в контакт с горещата вода, не трябва да причиняват някакво  измервано понижаване на питейните качества на водата.

 

2.4.          Водомерите за гореща вода трябва да са проектирани изцяло от материали, които са устойчиви на вътрешна и нормална външна корозия или да са защитени чрез някаква подходяща обработка на повърхността.

 

2.5.          Индикиращият прибор на водомера за гореща вода, когато  измерителят е монтиран в действие, трябва да бъде защитен от прозрачен порзорец. Допълнителна защита може да бъде обезпечена от подходящ капак.

 

2.6.          Обемът на барабанната камера при барабанния тип 3 трябва да бъде 1, 2 или 5.10n литра, където n е положително или отрицателно число или нула. Допълнително тези измерители трябва да бъдат снабдени със средства за нивелиране.

 

 

3. Регулировка

    

3.1.   Водомерите за гореща вода трябва да бъдат снабдени с регулиращ механизъм за задаване на отношението между отчетения обем и действителния обем на течността, преминал през водомера за гореща вода. Този прибор е препоръчителен за водомерите за гореща вода, при които за измерване се използува ефектът на скоростта на водата върху въртяща се част.

 

Там където има такъв механизъм, той трябва да позволява достатъчна регулировка на индикаторите, да позволява първоначална калибровка и комперсиране по подходящ начин на износването и поправките в сервиз.

 

          Ако механизмите за регулиране са на външвата страна на измерителя, те трябва да са достъпни за запечатване (виж точка 14.2.).

 

 

3.     Монтажни условия

 

 

   4.1. Водомерите за гореща вода от тип 1 и 2 трябва да бъдат монтирани, така че измерителят изцяло да е напълнен с вода при нормални условия.

 

4.2.    Ако точността на измерване на обемния поток чрез водомер за гореща вода е възможно да се влияе от наличието на наноси във водата (например турбинни или обемни водомери за гореща вода), тогава водомерът трябва да е снабден с цедка или филтър, монтитани на входното отвърстие или нагоре по течението в тръбата, за да се отстраняват наносите (*Монтажните инженери  трябва да отбележат, че наносите се събират във водомера за гореща вода, например проследявайки работата на тръбопровода след изхода на водомера за гореща вода.).

 

4.3.    Ако точността на водомера за гореща вода може да се повлияе от смущения по течението (причинени например от наличието на извивки, клапани или помпи), тогава водомерът за гореща вода трябва да бъде предшестван от значителна дължина права тръба, с или без изправител на потока, така, че когато бъде монтиран водомера, неговите индикации да удовлетворяват изискванията на точка 10.2, относно максималната допустима грешка.

 

 

5.Работен температурен диапазон

 

   5.1. Работните температурни диапазони за различните типове водомери за гореща вода са както следва:

 

        Тип 1      Водомери за гореща вода:

 

                        1а      30º С   -  70º С

                        1б      30º С   -  90º С

                        1в      30º С  -  130º С

                        1г      30º С   - 180º С

 

        Тип 2    Водомери за гореща вода, формиращи сензора за потока при топломерите:

 

                        2а     ≤   30º С    -  70º  С

                        2б     ≤   30º С    -  90º  С

                        2в     ≤   30º С    -  130º С

                        2г     ≤   30º С    -  180º С

 

        Тип 3  Водомери за гореща вода, при които изходът е при атмосферно налягане:

                       

             > 0º С   -  90º С

 

        Водомери за гореща вода могат да работят и отчитат и при температури под 30º С, но не обезателно в рамките на максималната допустима грешка.

 

6. Максимално работно налягане

 

   6.1. Водомерите за гореща вода се проектират да работят при разнообразни налягания, в зависимост от приложението им. Минималната стойност на максималното работно налягане трябва да бъде 1 МРа (10 bar) (*В практиката е прието максималното работно налягане да бъде 1 МРа (10 bar): виж точка 8.1ж.), с изключение на измерителите от тип 3, където максималното работно налягане е равно на загубата на налягане вътре в измерителя плюс атмосферното налягане.

 

 

 

7.Загуба на налягане

 

    7.1. Загубата на налягане през водомера за гореща вода, заедно с цедката му, ако тя е неразделна част от водомера за гореща вода, не трябва да надвишава 0,1 МРа (1 bar) при максималния дебит.

 

8. Маркировки и надписи

 

    8.1. Корпусът на водомера за гореща вода (т.е. целият водомер за гореща вода без капака върху индикаторния блок) трябва да бъде маркиран ясно и неизтриваемо, така че да бъде лесно четливо при нормални монтажни условия, като маркировката съдържа най-малко следната информация:

 

а/ измервателни единици: кубичен метър (колкото е възможно по-близо до индикаторния блок),

б/ максимален дебит (Qmax), на пример: Qmax 15 m3/h OIML  (*Препоръчано е върху корпуса на водомера за горещавода да се маркират символът “Qmax” и знакът OIML .),

в/ име на производителя или запазена марка,

г/ година на производство и идентификационен номер (колкото е възможно по-близо до индикаторния блок),

д/ направление на потока (да бъде показано от двете страни на корпуса или само от едната, осигурявайки лесно наблюдаване на направлението на потока),

е/ печат за одобрен тип (съгласно националните разпоредби),

ж/ максимално работно налягане, ако е различно от 1 МРа (10 bar),

з/ максимална работна температура,

и/ буквите V и H ако измерителят може да работи правилно само във вертикално (V) или хоризонтално (H) положение.

 

    Горните изисквания трябва да се считат за минимални, но могат да се добавят и други, ако националните разпоредби ги изискват  или се считат за необходими.

 

    Примери за това това са:

-         капацитетът на обемнометричната камера при измерителите от непрекъснат или барабанен тип,

-         температурният обхват, където той не включва обкръжаващите условия.

 

    Капакът на водомера за гореща вода , поради това, че е подвижен, не трябва да се използува за маркировка и надписи.

 

 

9. Блок за индикация

 

   9.1. Блокът за индикация на водомера за гореща вода трябва да дава показания в кубически метри за обема на водата , който е преминал през водомера за топла вода.

 

     Определен брой подредени в една редица цилиндрични ролки или стрелки, движещи се пред кръгли скали или комбинация от двете системи  трябва да се използуват за показване на този отчитан обем. Числата, подредени на ролката, трябва да се движат от долу нагоре. Стрелките, движещи се пред кръглата скала, трябва да се въртят по часовниковата стрелка. Всяка ролка, свързана с индекс и всяка стрелка, движеща се пред кръглата скала, се наричат “индикиращ елемент”.

 

    Подреждането на индикиращите елементи трябва да дава недвусмисмено отчитане на показвания обем. Ако блокът съдържа няколко елемента, трябва да е възможно отчитането на резултатите от измерването да става чрез просто съпоставяне на показанията на различните елементи.

 

    Първият елемент, който е този, чието пълно завъртане дава  най-малката отчитана част от кубичния метър, трябва да се върти непрекъснато.

 

    9.2. Всеки индикиращ елемент трябва да бъде разделен на 10 еднакви части . Изключение прави първият индикиращ елемент, който може да бъде разделен на 10, 20, 50, 100 или 200 еднакви части. Тези еднакви части се наричат “скални деления”.

    Нарастването с една цифра на всеки индикиращ елемент, различен от първия трябва да бъде завършено, докато предшестващият елемент се премести на не повече от 1/10 от завъртането си.

 

    Числата, подредени върху цилиндричните ролки, трябва да имат реална или видима височина най-малко 4 mm.

 

    Ако индикиращият елемент е разделен на 10 равни части, реалният или оптически разширеният интервал между осите на две последователни скални деления трябва да бъде най-малко 4 mm и не повече от 5mm.             

 

    Реалните скални разстояния за първия индикиращ елемент или ако са вградени лупи – оптически видимите скални деления при нормално разстояние на отчитане, трябва да се придържат към условията от следната таблица:

 

Брой на скални разстояния

Действителното или възприеманото скално разстояние в милиметри

10

4     ≤   d   ≤   5

20

2     ≤   d   ≤   5

50

1     ≤   d   ≤   4

100

0.8  ≤   d   ≤   2

200

0.8  ≤   d   ≤   2

 

     Индикиращите елементи от типа “с движеща се стрелка пред кръгла скала” трябва да бъдат маркирани с обхвата на скалата. Този обхват трябва да бъде във вида 10n, където n е положително или отрицателно цяло число или нула. Разстоянието между индекса за обхвата и кръглата скала не трябва да надвишава 1 mm. Ширината на индекса на върха не трябва да надвишава 0,5 mm или една четвърт от скалното деление, когато то е по-малко.        

 

    Ширината на маркировката на скалата не трябва да надвишава една четвърт от скалното деление.

 

    Два напълно контрастиращи цвята, на пример черен и червен, трябва да бъдат използувани за цифрите и маркировката на скалата на индикиращия елемент, при разграничаването на кратните и частите от кубичния метър.

 

    9.3.  Индикиращият блок трябва да бъде такъв, че скалното деление да е достатъчно малко, за да е възможно тестването да се извърши при минимален дебит Qmin за време на тестване не по-голямо от 90 минути и скалното деление да не надвишава 1,25% от обема на потока (*Това предписание осигурява адекватно скално деление за водомера за гореща вода).

 

    9.4.  Индикаторният блок на водомерите за гореща вода от тип 2 могат да имат вид на отворена или затворена електрическа верига, позволяваща сигналът да бъде излъчван всеки път, когато определен обем от горещата вода е преминал през водомера за гореща вода. Тези измерители могат да бъдат свързани с индикаторния блок, съответстващ на описания в точки 9.1, 9.2 и 9.3. Импулсно-предаващите блокове за водомерите за гореща вода от тип 2 , ако са разглобяеми, трябва да бъдат проектирани така, че да не могат да бъдат сменявани с водомери за гореща вода от друг тип или размер, така че да са удовлетворяват изискванията на точка 11.11.

 

    9.5.  Индикаторният блок трябва да бъде конструиран така, че да работи коректно и без влошаване на четливостта на индикацията му при температури на обкръжаващия въздух от 50º С (* По причини за безопасност индикаторният блок [и тези части от водомера, които не са изолирани] трябва да бъдат конструирани така, че при  максималната работна температура на водомера за гореща вода да няма повърхности с температура, надвишаваща 80º С.)

 

10.Метрологични характеристики

 

    10.1. Идентификация на водомера за гореща вода

   

10.1.1. Водомерът за гореща вода може да бъде идентифициран чрез два коефициента  qt и qmin (* Разпределението на водомерите за гореща вода в различни класове на базата на тези коефициенти или по други критерии, ако е небходимо, ще бъде предмет на бъдеща Препоръка).

10.1.2. Според още не одобрена публикация на Международна препоръка, отнасяща се до класификацията на водомери за гореща вода, измерителите с еднаква идентификация, т.е. всички измерители , за които коефициентът  qmin = Qmin/Qmax има една и съща стойност и за които коефициентът qt = Qt/Qmax има също една и съща стойност, може да се приеме, че принадлежат към един и същи клас.

 

10.1.3. Национални разпоредби могат да фиксират класовете, към които трябва да принадлежат проектираните за специфични приложения водомери за гореща вода; (избраните коефициенти qt и qmin зависят по принцип от типа на водомера за гореща вода, който се използува).

 

10.2. Максимални допустими грешки

 

10.2.1.Грешките при измерването се изразяват в проценти и са равни на:

                                      Vt - Vc

                                                     . 100

                                          Vc

 

         Vc е обемът, когато обемният поток е измерен чрез точни средства,  а

         Vi е обемът, отчетен от водомера за гореща вода, когато същият обем е измерен при същата температура.

 

          10.2.2.  а) За измерители от тип 1 максималната допустима грешка трябва да бъде:

                    

± 5% за дебит в долната зона (Qmin ≤ Q < Qt), и

                    ± 3% за дебит в горната зона (Qt ≤ Q ≤ Qmax).

               

б) За измерители от тип 2 максималната допустима грешка трябва да бъде:

                    ±3% за целия обхват на дебита.

 

          Все пак ако номиналният дебит Qn (*Препоръката “Топломери” използува понятието Qs за максимален дебит при сензора на потока. Все пак Qs е еквивалентно на Qn, както е дефинирано в тази Препоръка; няма изисквания за работа на сензора на потока при  дебит по-голям от Qs) не навишава 3.0 м3/час, максималната допустима грешка трябва да бъде ±5% за дебит попадащ в долната зона (Qmin ≤ Q <  Qt).

 

Забележка. Отношението на номиналния дебит към минималния дебит трябва да бъде най-малко 10. Това изискване не е приложимо за топломери, които включват контролер на потока.

 

в) За измерители от тип 3 максималната допустима грешка трябва да бъде :

                    ±2% в целия обхват на дебита.

 

10.2.3. Изискванията, отнасящи се за максималните допустими грешки, трябва да бъдат удовлетворени за всякакви температурни изменения в интервалите на работната температура.

 

11. Одобряване на типа

 

    11.1. Всеки представен тип на водомер за гореща вода трябва да бъде проверен външно, за да има увереност, че той е в съответствие със съответните клаузи на тази Препоръка, преди да се подложи на тест за одобрение на типа.

 

    11.2. Тестовете за одобрение  трябва да се правят на минимален брой водомери за гореща вода от всеки образец, както е дадено в следващата таблица, в зависимост от максималния дебит на представения образец.

 

Максимален дебит, m3/h

Брой на водомерите

Qmax   ≤  200

3

       200  <  Qmax   ≤  2000

2

                   Qmax   >  2000

1

 

        Броят на водомерите за гореща вода в горната таблица може да бъде разглеждан, като минималният, който трябва бъде тестван, и институциите, отговорни за одобряване на типа могат да изискат допълнителни бройки водомери за гореща вода.

 

    11.3. По време на тестването налягането на изхода на водомера за гореща вода трябва да бъде достатъчно над околното атмосферно налягане, за да се избягва кипенето и наличието на празнини в измерителя.

 

    11.4. Грешките на показанията  на водомерите за гореща вода (при измерване на обемния поток) трябва да бъдат определени най-малко за следните дебити:

 

      а/ между Qmin и 1.1 Qmin

      б/ между Qt и  1.1Qt (само за измерители от тип 1)

      в/ между 0.225 Qmax и 0.25 Qmax

      г/ между 0.45 Qmax и 0.5 Qmax и

      д/ между 0.9 Qmax и Qmax

 

      Определените при всеки от тези дебити на потока грешки не трябва да надминават минималните допустими грешки, описани в точта 10.2.2. Грешките трябва да бъдат определени колкото е възможно по-близо до средната точка на обхвата на работната температура(*В случай на съмнение тестовете трябва да продължат до установяване, че в обхвата на работната температура максималните допустими грешки не се надвишават).

 

      Препоръчва се кривата на характеристиката за всеки водомер за гореща вода да се представя , като зависимост на грешката от дебита, така че общото поведение на измерителя да се оценява в целия обхват на дебитите.

 

    11.5. Водомерът за гореща вода, в зависимост от материалите от които е конструиран,  трябва да издържа загуба или повреда в хидравличното налягане от 1.5 пъти спрямо работното налягане, определено при температура 10 ºС (± 5 ºС) по-ниска от максимума на температурата на обхвата на работната температура или трябва да издържи тест за хидравлично налягане равно на максималното работно налягане, но при температура с 5 ºС по-висока от маскималната температура на диапазона на работната температура.

 

    11.6. Стойностите на загубата на налягането трябва да се определят най-малко при максималния дебит, за да има увереност, че тази загуба на налягане съответства на спецификацията, дадена в точка 7.1.

    11.7. Водомерът за гореща вода (с изключение на водомерите от тип 3) трябва да се подложи после на тест за издържливост, за да се имитират работните условия.

 

В допълнение към периоди на продължителна работа при зададени дебити и температури, водомерите за гореща вода трябва да се подлагат, ако е необходимо (*Това зависи от планираното използуване на водомера зо гореща вода. Ако водомерът за гореща вода е предназначен за домашна употреба, т.е. Qmax ≤ 10 м3/час, тогава тези периодични проверки трябва да се правят) на периодични тестове, при които водомерът за гореща вода работи за кратки периоди при някакъв дебит, а периодите на работа се редуват с периоди на почивка.

 

   11.8. За завършване на теста за издържливост водомерът за гореща вода може да бъде подложен след това на тест за издържливост на топлинен удар. Този тест се състои от подлагане на водомера за гореща вода на влиянието на редуващи се потоци от студена и гореща вода. Температурата на горещата вода трябва да бъде 10 ºС (± 5 ºС) по-ниска от максималната температура на диапазона на работната температура. Циклите трябва да бъдат с достатъчна продължителност за всички части на водомера за гореща вода (с изключение на индикаторния блок) , за да се достигне температурата на течността , протичаща в съответната фаза на цикъла. Тестът трябва да продължи най-малко 25 цикъла.

 

Водомери за гореща вода с Qmax ≤ 20 м3/час трябва да се подлагат на такива тестове.

 

    11.9. След теста, описан в точка 11.7, грешките трябва да бъдат определени отново при темпове на потока, зададени в точка 11.4.

     

За измерители от тип 1 отместването на кривата на грешката не трябва да надминава:

 

      3 %  за дебити в долната зона (Qmin ≤ Q < Qt) и

      1.5%  за дебити в горната зона (Qt ≤ Q ≤ Qmax).

 

       За измерители от тип 2 отместването на кривата на грешката не трябва да надвишава 1.5%.

      За  измерители от тип 3 отместването на кривата на грешката не трябва да надвишава 0.5%.

 

   11.10. Удостоверението за одобрен тип може да определя, че при първоначална проверка тестовете за определяне на грешка на водомера за гореща вода могат да се правят със студена вода. Тази промяна на изискванията на точка 11.4. може да бъде допусната само ако по време на тестовете за одобрение на типа изучаването на еквивалентността в правилата  при гореща и студена вода при значителен брой образци на водомери за гореща вода дава възможност да бъде доказан теста за определяне на  грешка при студена вода и да се покаже, че измерител, преминал този тест, също се съгласува с максималните допустими грешки, определени в точка 10.2.

 

        В този случай удостоверението за одобрен тип трябва да включва описание на този тест и съответни изисквания, в частност тези, засягащи допустимите грешки и теста за дебитите.

 

    11.11. Удостоверението за одобрен тип за измерители от тип 2 трябва да съдържа основното отношение между излъчвания сигнал и обемния поток при зададена температура, т.е. 150 импулса/м3 при 100 ºС, за отделен водомер за гореща вода.

 

   11.12. Удостоверението за одобрен тип трябва да отбелязва дали измерителят не е подлаган на тест за издържливост.

 

12. Първоначална проверка

 

12.1.                       Водомерите за гореща вода трябва да бъдат подложени на следните тестове за първоначална проверка. Тази проверка трябва да бъде направена, след като е дадено официално одобрението на типа.

 

12.2.                    Водомерите за гореща вода от еднакъв размер и образец могат да бъдат тествани в серии, с изключение на измерителите от тип 3; но в този случай изискването на точка 11.3 (отнасящо се за налягането на изхода на измерителя) трябва да бъде спазвано за всеки водомер на гореща вода и в този случай не трябва да има значително взаимно влияние между измерителите.

 

12.3.      Грешките на показанията на водомерите за гореща вода  при измерване на обемния поток трябва да бъдат определени най-малко при следните три дебита и при температура в средата между крайните стойности на обхвата на работните температури:

                  

а) между Qmin и 1.1Qmin,

б) между Qt и 1.1Qt (приблизително 0.25Qmax за измерители от тип 3), и

в) приблизително 0.5 Qmax.

 

12.3.1.                       Грешките определени при всеки от горните дебити не трябва да надминават максималните допустими грешки, зададени в точка 10.2.2.

 

12.4.                    Ако всички грешки на показанията на водомера за гореща вода при измерване на обемен поток се окажат с еднакъв знак, тогава водомерът за гореща вода трябва да бъде регулиран така, че не всички грешки да надвишават една втора (половината) от максималната допустима грешка.

 

12.5.                    Ако удостоверението за одобрен тип задава, тестът за определяне на грешката може да бъде направен със студена вода, вместо това, което се изисква в точка 12.3. В този случай тестът се провежда в съответствие с процедурите, заложени в удостоверението.

 

 

13.   Грешки в тестовите методи

 

 

13.1. За одобряване на типа и първоначална проверка  грешката на метода, използуван за определяне обема на водата, преминал през водомера за гореща вода не трябва да надвишава една пета от съответната максимална допустима грешка.

 

           Максималната допустима неточност в измерването на температурата е  ± 1 ºС.

 

           При измерване на налягането максималната допустима неточност е  ± 5%, а при измерването на загубата на налягане е ±2.5%.

 

           По време на всеки тест промяната в дебитите не трябва да надвишава  ±2.5% между Qmin и Qt и ±5% между Qt и  Qmax за измерители от тип 1 и 2. Когато се тестват измерители от тип 3,           относителната промяна на дебитите не трябва да надвишава ±5% в целия интервал на дебитите.

 

13.2.  Прието е, че максималната интерполационна грешка за скалата не трябва да надвишава половината от скалното деление при наблюдение. Така при измерването на обема на потока , определен от водомера за гореща вода (включващо две наблюдения на водомера за гореща вода) пълната интерполационна грешка може да достигне 1 скално деление.

 

Така скалното деление не трябва да надвишава една четвърт от съответната максимална допустима грешка за дадения дебит (виж точка 9.3).

 

13.3.  Едно завъртане или цяло число завъртания на първия индикиращ елемент трябва да се използува при определяне на  грешката на индикация на водомера за гореща вода при            измерване на обемния поток.         

 

 

14.   Печати за проверка и предпазни приспособления

 

 

14.1.                    Мястото върху водомера за гореща вода, на което трябва да се постави основният печат за проверка, трябва да бъде предвидено да е достъпно за наблюдение без да се демонтира водомера за гореща вода.

 

14.2.                    Вомерите за гореща вода трябва да имат предпазни приспособления, коита трябва да се запечатват по някакъв начин, така че преди и след като водомерът за гореща вода е монтиран изправно, да няма възможност за демонтаж или промяна на водомера за гореща вода или  неговият блок за регулировка да не поврежда тези механизми.