1         МОЗМ

 

Международна рекомендация № 75

 

УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

(БРОЯЧИ ЗА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ)

 

 

1. Обхват на документа

 

        Тази рекомендация е приложима към броячите на топлинна енергия, т.е. измервателните уреди, предназначени да измерват топлината, която в една топлообменна верига се поглъща или отдава от течност, наречена течност-топлоносител. Броячът измерва топлината в законови единци.

 

1.1.       Типове измервателни уреди

 

Броячите на топлинна енергия са или комплектовани, или комбинирани измервателни уреди.

 

1.1.1.            Комплектованите уреди са броячи на топлинна енергия, които нямат допълнителни устройства, както те се определят в точка 1.1.3.

 

1.1.2.            Комбинираните уреди са броячи на топлинна енергия, които имат допълнителни устройства, както те се определят в точка 1.1.3.

 

1.1.3.            Допълнителните устройства на брояча за топлинна енергия от комбиниран тип са датчикът на потока и калкулаторът с температурни сонди.

 

Хидравличният датчик е устройство, през което протича течността-топлоносител, което е разположено или на входа, или на изхода на топлообменната верига, и което подава сигнал – функция на обема, или на масата, или на капацитета, или на дебита. Сигналът се обработва от калкулатор. Производителят на датчика трябва да декларира пред одобряващите власти приетата връзка между  големината на сигнала, подаван от датчика, и обема, или масата, или дебита на течността-топлоносител и, ако е необходимо, нейната температура при протичане през датчика.

 

Калкулаторът с температурни сонди е допълнително устройство, което реагира на температурите на течността -топлоносител на входа и на изхода на топлообменната верига, което получава от хидравличния датчик сигнал - функция на обема, или на масата, или на дебита на течността -  топлоносител и, ако е необходимо, на нейната температура при протичане през датчика, и което изчислява и регистрира количеството обменена топлина. Производителят на калкулатора трябва да декларира пред одобряващите власти приетата връзка между  големината на сигнала, подаван от датчика, и обема, или масата, или дебита на течността-топлоносител и, ако е необходимо, нейната температура при протичане през датчика.

 

 

2. Терминология

 

2.1. Граници на температурния обхват

 

        Горната граница на температурния обхват е най-високата температура на течността-топлоносител, при която измервателният уред трябва да работи, без да се надвишава максимално допустимата грешка.

 

        Долната граница на температурния обхват е най-ниската температура на течността-топлоносител, при която  измервателният уред трябва да функционира, без да се надвишава максимално допустимата грешка.

 

2.2. Гранични стойности на температурните разлики

 

Температурната разлика, ΔΘ, е абсолютната стойност на разликата между температурата на течността-топлоносител на входа и на изхода на веригата на топлинен обмен.

 

        Горната граница на температурната разлика, ΔΘmax, e най-голямата температурна разлика, при която броячът на топлинна енергия трябва да бъде в състояние да функционира, в рамките на граничните стойности за термичната мощност, без да се надвишава максимално допустимата грешка.

 

        Долната граница на температурната разлика, ΔΘmin, e най-малката температурна разлика, над която броячът на топлинна енергия трябва да функционира, без да се надвишава максимално допустимата грешка.

 

2.3. Гранични стойности на дебита

 

        Горната граница на дебита, QS, е най-високият дебит, при който броячът на топлинна енергия трябва да  бъде в състояние да функционира без прекъсване, в рамките на граничните стойности на термичната мощност, без да се надвишава загубата на максимално налягане (виж точка 2.6.), и без да се надвишава максимално допустимата грешка.

 

        Долната граница на дебита, Qi, представлява най-малкия дебит, над който броячът на топлинна енергия трябва да функционира, без да се надвишава максимално допустимата грешка.

 

2.4. Гранични стойности на термичната мощност

 

Горната граница на термичната мощност, PS , e най-високата мощност, при която броячът на топлинна енергия трябва да  бъде в състояние да функционира без прекъсване, като не се превишава максимално допустимата  грешка.

 

Долната граница на термичната мощност, Pi, е мощността, отговаряща на долната граница на температурната разлика и на долната граница на дебита при долната граница на температурния обхват.

 

2.5. Номинално налягане

 

        Номиналното налягане представлява максимално допустимото вътрешно работно налягане.

 

2.6. Загуба на максимално налягане

 

        Загубата на максимално налягане е стойността на загубата на налягане в течността-топлоносител, протичаща през брояча на топлинна енергия, която не трябва да се надвишава, когато броячът функционира при горната граница на дебита.

 

2.7. Температурни сонди

 

        Температурните сонди са устройства, които регистрират температурите на течността-топлоносител при входа и при изхода на веригата за топлообмен, и които излъчват сигнали -  функция на споменатите температури.

 

2.8. Калкулатор

 

        Калкулаторът е устройство, което получава сигналите от температурните сонди (виж точка 2.7.) и хидравличния датчик (виж точка 1.1.3.), и което изчислява и регистрира количеството обменена топлинна енергия.

 

3. Област на изпитване, максимално допустима грешка, конвенциална истинска стойност

 

3.1. Област на изпитване

 

3.1.1.            Областта на изпитване на брояча на топлинна енергия е    ограничена от температурния обхват и от граничните стойности на температурните разлики, от термичната мощност и от дебита (виж също точка 7.1.1.).

 

        При случаите, когато може да се смята, че измерването на топлинната енергия зависи от налягането на течността-топлоносител, изпитванията трябва да се осъществяват също така в зависимост от налягането, в обхвата на номиналното налягане и най-ниското налягане, до което практически не се появява кавитация.

 

3.1.2.            Съотношението между горните и долните граници на температурната разлика не трябва да бъде по-малко от 10, с изключение на броячите на топлинна енергия, предназначени за охлаждащи вериги.

 

3.1.3.            Съотношението между горните и долните граници на дебита не трябва да бъде по-малко от 10, с изключение на броячите на топлинна енергия, които имат регулатори на дебита.

 

3.1.4.            Долната граница на температурната разлика, ΔΘmin, не трябва да надвишава 10 °С.

 

3.1.5.            Долната граница на температурния обхват не трябва да надвишава 30 °С.

 

3.1.6.            Горната граница на термичната мощност трябва да бъде обявена от производителя.

 

3.2.       Максимално допустима грешка

 

3.2.1.            Броячите на топлинна енергия се подразделят на три класа точност, означени като: клас 2, клас 4 и клас 5.

 

3.2.2.            За броячите на топлинна енергия максимално допустимите грешки, в плюс и в минус спрямо стойността на конвенциалната истинска стойност  на топлинната енергия, се определят като относителни грешки, функция на температурната разлика. Така дефинираните максимално допустими грешки са независими от дебита, с изключение на някои малки измервателни уреди (виж точка 3.2.3.1.).

 

 

3.2.3.            Стойности на максимално допустимите грешки

 

3.2.3.1. Таблица на максимално допустимите грешки, Е, на броячите на топлинна енергия.

 

1.1      Температурна разлика

Максимално допустими грешки, Е

клас 2

клас 4

клас 5

ΔΘ < 10 °С

± 4%

± 6% (8%)

±8 % (10%)

10 °С  ≤ ΔΘ < 20 °С

± 3%

± 5% (7%)

± 7% (9%)

20 °С  ≤ ΔΘ

± 2%

± 4% (6%)

± 5% (7%)

 

Забележка. Цифрите в скоби показват максимално допустимите грешки, когато дебитът е равен или по-голям от Qi, но по-малък от QS, където QS не надвишава 3 m3/h.

 

3.2.3.2. Максимално допустими грешки на допълнителните устройства (виж точка 1.1.3.).

 

        С изключение на клас 2 (виж точка 3.2.4.3.), максимално допустимите грешки са:

                ± 3% за хидравличния датчик;

                ± (׀Е׀ - 3%) за калкулатура с температурните сонди.

 

        Ако горната граница на дебита QS не надвишава  3 m3/h, максимално допустимите грешки на хидравличния датчик са ±5%, когато дебитът е равен или по-голям от Qi, но по-малък от 0,1 QS.

 

3.2.4.            Приложение на максимално допустимите грешки

 

 

3.2.4.1. Грешките на комплектованите измервателни уреди не трябва да надвишават максимално допустимите грешки, дадени в точка 3.2.3.1.

 

3.2.4.2. Грешките на комбинираните измервателни уреди не трябва да надвишават максимално допустимите грешки, дадени в точка 3.2.3.1. Грешките на допълнителните устройства не трябва надвишават съответните максимално допустимите грешки за допълнителни устройства, дадени в точка 3.2.3.2.

 

3.2.4.3. За приложението на максимално допустимите грешки, всички броячи на топлинна енергия от клас 2 се приемат като комплектни измервателни уреди.

 

3.2.3.4. За комбинираните измервателни уреди от клас 4 и 5, производителят или неговият представител може да допуска, че те могат да се разглеждат като комплектовани измервателни уреди във връзка с приложението на максимално допустимите грешки.

 

3.3. Общоприета истинска стойност

 

        Общоприетата истинска стойност на топлинната енергия е равна на

                                t1

                        Е = ∫Qm∆h dt,

                                t2

където:

 

        Qm е дебитната маса на течността-топлоносител, протичаща през брояча на топлинна енергия,

        ∆h е разликата в специфичните енталпии на течността-топлоносител при температурите на входа и на изхода на топлообменната верига,

        t е времето.

 

Забележка. Общоприетата истинска стойност може също така да бъде представена и в следната форма:

                               V1

                        Е = ∫K ∆Θ dV,

                              V2­

 

където V е обемът на течността-топлоносител, която протича, а термичният коефициент К е функция на свойствата на течността-топлоносител при съответните температури и налягане. Таблици за стойностите на термичния коефициент за водата са публикувани от Wirtschaftsverlag NW, Bremerhaven (1986), с редактор D. Stuck. Те получиха временно одобрение от SP 12 и от SP 12 – Sr 8, в очакване на заместването на Международната практическа скала за температура (1968).

 

4.Технически характеристики

 

4.1.       Конструкционни характеристики

 

4.1.1.    Всички конструктивни елементи на  броячите на топлинна енергия трябва да бъдат изработени солидно, от материали с подходящи свойства, за да бъдат устойчиви спрямо различни форми на корозия и на износване, които се наблюдават при нормални работни условия, особено в случаите, предизвикани от примеси в течността-топлоносител. Правилно инсталираните броячи трябва също така да бъдат устойчиви на нормалните външни влияния. Във всички случаи броячите трябва да издържат на номиналното налягане и на температурите, за които са предназначени, без загуба на функциите си.

 

4.1.2.            Посоката на движение на течността-топлоносител трябва да бъде означена върху измервателния уред с една или повече стрелки. Производителят на броячи на топлинна енергия трябва да декларира всички ограничения във връзка с инсталирането на брояча и неговата ориентация спрямо вертикалата.

 

4.1.3.            Кутията на брояча на топлинна енергия трябва да предпазва вътрешните части от вода и прах (виж IEC Publication 529, 1st edition, 1976).

 

4.1.4.            Индикаторните устройства за обем, маса, дебит, температура, температурна разлика и термична мощност са разрешени.

 

4.1.5.            Броячите на топлинна енергия могат да бъдат снабдени със съединителни устройства, даващи възможност за връзка с допълнителните устройства. Тези съединения с нищо не трябва да променят метрологичните характеристики на броячите на топлинна енергия.

 

4.1.6.            При броячи на топлинна енергия, или части на такива броячи, които са предмет на други Международни Рекомендации, съблюдаването на допълнителните изисквания при прилагането на такива Рекомендации може да се изисква при одобряване на типа.

 

4.1.7.            Броячите на топлинна енергия не трябва да са в състояние да регистрират топлинна енергия, когато няма течност-топлоносител.

 

4.1.8.            Загубата на максимално налягане не трябва да надвишава 0,5 bar, с изключение на случаите, когато броячът на топлинна енергия включва в себе си регулатор на дебита, или също действа като редуктор на налягането.

 

4.1.9.            Номиналното налягане не трябва да бъде по-малко от 10 bar и трябва да бъде обявено от производителя.

 

5. Индикаторно устройство за количество топлинна енергия

 

5.1. Количеството топлинна енергия трябва да се индикира в единиците джаул, ватчас, или в тяхните десетични кратни. Названието или символът на единицата на показанието трябва да се появява близо до индикаторното устройствао.

 

5.2. Индикаторното устройство трябва да има една цифрова или полуцифрова  скала, съгласно точка 7.4.5. на Речника по законова метрология (издание 1978 г.). В случай на прекъсване на електрическото захранване, индикацията на количеството топлинна енергия трябва да остане достъпна в продължение на три дни.

 

5.3. При всички положения на индикаторното устройство отчитането на показанията трябва да бъде сигурно, лесно и недвусмислено.

 

5.4. Деленията на скалата на индикаторното устройство трябва да бъдат под формата 1 х 10n, 2 x 10n, или 5 x 10n законни единици за енергия, където n е цяло положително число, цяло отрицателно число, или нула.

 

5.5. Реалната или привидната височина на цифрите върху индикаторното устройство не трябва да бъде по-малка от 4 mm.

 

5.6. Цифрите, показващи кратните на единицата, трябва да бъдат отделени от другите или посредством запетайка, или посредством точка, в зависимост от практиката в дадената страна. Освен това, цифрите на кратните трябва да се различават от другите или по цвят, или по цвета на рамките на отворите, в които те се появяват.

 

5.7. При барабанни индикаторни устройства, напредването на дадена единица с една цифра от който и да е ред трябва да става напълно, докато непосредствената по-малка цифра от реда преминава от 9 на 0. Барабанът, носещ цифрата от най-долния ред, може да има непрекъснато движение. Тогава неговото видимо преместване трябва да се извършва от долу на горе.

 

5.8. Индикаторното устройство за количество топлинна енергия трябва да може да регистрира без препълване количество топлинна енергия, отговарящо най-малко на непрекъснато функциониране в течение на 3000 часа, при горната граница на термичната мочност на брояча.

 

        Количество топлинна енергия, измерено от един брояч на топлинна енергия, функциониращ на горната граница на термичната мощност в течение на един час, трябва да отговаря най-малко на едно деление на елемента от най-ниския ред на индикаторното устройство.

 

6. Изписване и разполагане на означенията

 

6.1. Изписване

 

6.1.1.            Следните означения трябва да се намират на брояча на топлинна енергия, като се виждат четливо и не могат да се изтриват:

 

        а) име и адрес на производителя;

        б) тип, година на производство и сериен номер на брояча за топлинна енергия;

        в) знак за одобрение на типа на брояча за топлинна енергия (ако се изисква);

        г) граници на температурния обхват, във вида:

                t : x °C … y °C;

        д) граничните стойности на температурната разлика, във вида:

                Δθ : x °C… y °C;

e) граничните стойности на дебита, във вида:

                Q : x (t/h)… y (t/h)

или

 Q : x (m3/h)… y (m3/h);

ж) клас на точност: 2, 4 или 5;

з) номинално налягане (ако е по-високо от 10 bar);

и) природата на течността-топлоносител, ако тя няма качествата на вода без примеси;

й) индикация, показваща дали дебита, обема или масата се улавят на входа или при изхода на веригата на топлообмен;

к) номиналния диаметър (виж, например, ISO 228/1-1982, ISO 228/2-1980, Iso 2084-1974);

л) горната граница на термичната мощност, PS, изразена в kW, ако тя е по-малка от термичната мощност, получена, когато броячът функционира при горните граници на дебита и на температурната разлика.

 

        Надписите от точки а), б), в), г), д), и), й), к) трябва да се появяват върху този елемент от брояча, който носи индикаторното устройство за топлинна енергия. Знакът за одобряване на типа на брояча трябва да се вижда близо до индикаторното устройство.

 

        Ако някои елементи на брояча на топлинна енергия са били предмет на отделно одобряване на типа, те трябва да носят съответните знаци за одобряване на типа, които трябва да се различават от същия знак за брояча на топлинна енергия.

 

6.2.1               Когато се касае за комбинирани измервателни уреди, горната граница на температурата на течността-топлоносител, която хидравличният датчик трябва да може да издържи, така както и изискванията за надписи от точки 6.1.1. – а), б), е), з) и к), трябва да фигурират върху хидравличния датчик. Номиналното отношение на сигнала, излъчен от датчика, и обема, или масата, или дебита, трябва да бъде показана върху калкулатора и върху датчика, ако това отношение е постоянно.

 

        Ако долната граница на температурния обхват е по-ниска от 30 °C, това трябва да бъде отразено върху датчика.

 

6.2.1              

С
 
Когато броячът на топлинна енергия трябва да бъде проверяван като комплектен измервателен уред, той

 

трябва да има знака                .

 

 

6.2.1               Комплектованите измервателни уреди и комбинираните измервателни уреди, които във връзка с прилагането на максимално допустимата грешка се приемат за комплектни измервателни уреди (виж точки 3.2.4.3. и

С
 
 


3.2.4.4.), трябва да имат знака          . При комбинираните измервателни уреди от тази категория, този знак трябва да се вижда върху двете допълнителни устройства.

 

6.1.5               Когато интеграционното време на калкулатора зависи от честотата на електрическото захранване, това трябва да се отбележи върху брояча.

 

6.2.       Разполагане на знаците

 

 

6.2.1.            Трябва да се предвиди място за знака за проверка, на  което ще се вижда ясно, върху капака на елемента, който носи индикаторното устройство. Трябва да се предвиди имясто за знака на идентификация върху всеки елемент на брояча, който може да бъде отделен от него при проверката и който се свързва отново при неговото инсталиране.

 

6.2.2.            Знаци за съхраняване и предпазване

 

        Места за предпазните знаци трябва да се предвидят върху всички части на брояча на топлинна енергия, които не са запазени по някакъв друг начин срещу неупълномощени манипулации. По време на демонтирането на допълнителните устройства знакът трябва да се разрушава.

 

        Знакът от проверката може да се използва и като предпазен знак.

 

7. Одобряване на типа

 

        Националните правила могат да изискват броячите на топлинна енергия да подлежат на одобряване на типа. Процедурата по одобряване на типа трябва да дава възможност да се обяви, че типът е съобразен с изискванията на настоящата рекомендация, и че могат да се очакват резултати от измерванията с една задоволителна стабилност. Освен външните изпитвания, т.е. сравнението на типа с изискванията на Рекомендацията, трябва да се извършат следните изпитвания:

 

7.1. Точност и стабилност

 

7.1.1.            Грешките на броячите на топлинна енергия, или на техните елементи, трябва да бъдат определени в областта на изпитванията (виж точка 3.1.). Измерените грешки не трябва да надвишават максимално допустимата грешка.

 

7.1.2.            Засилени изпитвания за издържливост

 

        С цел да се определи стабилността на измервателните уреди, елементите на броячите на топлинна енергия трябва да бъдат подложени на засилени изпитвания за издържливост, доколкото това е разумно за типа.

 

7.1.2.1. Броячи на топлинна енергия, чиито елементи могат да бъдат отделени:

 

-         Хидравлични датчици с подвижни елементи

 

Изпитването трябва да се извърши в продължение на 500 часа, при дебит, равен на 1/5 пъти от горната граница на дебита, и при горната температурна граница на течността-топлоносител, която датчикът трябва да издържи. Калибровъчната крива на датчика след това изпитване не трябва да се различава от началната калибровъчна крива с повече от 1/5 % от измереното количество.

 

-         Температурни сонди

 

Температурната сонда се загрява бавно чак до горната граница на нейния температурен обхват, след това се оставя на въздуха при стайна температура, след което също бавно се охлажда до долната граница на своя температурен обхват. Този цикъл се повтаря  десет пъти. При всяка граница температурната сонда се потапя чак до нейната декларирана дълбочина на потапяне, и се държи при съответната температура достатъчно дълго време, за да се установи топлинно равновесие.

 

Калибровъчната крива на температурната сонда след това изпитване не трябва да се различава от началната калибровъчна крива с повече от 0,1 °С.

 

-         Калкулатори

 

Изпитването трябва да се извършва в продължение на 500 часа при горната граница на термичната мощност. Калибровъчната крива на калкулатора след това изпитване не трябва да се различава от началната калибровъчна крива с повече от 0,5% от измереното количество.

 

7.1.2.2. В случаите, когато два или повече от два елемента на брояча на топлинна енергия не могат да се отделят, изпитванията, посочени в точка 7.1.2.1. трябва да се извършат върху целия ансамбъл без демонтажа му. Това важи също така и за елементите на един брояч на топлинна енергия, които не могат да бъдат класифицирани съгласно точка 7.1.2.1., но които при работа са изложени на същите напрежения.

 

7.2. Допълнителни метрологични изисквания към броячи на топлинна енергия, които са оборудвани с електронни устройства

 

Забележка. За терминологията виж Приложение 2.

 

7.2.1.                        Спецификация на работните условия

 

7.2.1.1. Нормални условия на функциониране

 

        температура на околната среда  (°С): от 5 до 55,

        влажност                                  (%): < 93,

        напрежение на електричния ток  U   : Umin ≤ U ≤ Umax­

                                                                (виж 7.2.3.5.)

        честота на електричния ток       номинална честота ±2%,

това на използваната батерия при нормални условия
 
 


напрежение на батерията

 

 

 

7.2.1.2. Образцови условия

 

        температурен обхват                   (°С): от 15 до 35,

        обхват на относителна влажност   (%): от 45 до 75,

        обхват на атмосферно налягане  (кРа): от 86 до 106.

 

        Реалните температура и относителна влажност в специфицираните обхвати не трябва да варират, по време на измерването, с повече от 5 °С и от 10%, съответно.

 

        Образцовите условия за даден измервателен уред, или за дадено електронно устройство, което не е комплектован брояч на топлинна енергия, са условията, при които устройството би функционирало, ако е част от даден комплектован брояч на топлинна енергия в образцовите условия на броячите за топлинна енергия.

 

7.2.1.3. Образцова стойност на измерваната величина

 

        Обхват на температурните разлики, или горната граница на температурната разлика, ΔQmax, ако е по малка от 42 К (К): 38...42;

        Обхват на дебита (m3/h) : (0,7 … 0,75)QS.

 

        Условията за даден измервателен уред, или за дадено електронно устройство, което не е комплектован брояч на топлинна енергия, са условията, при които устройството би функционирало, ако е част от комплектован брояч на топлинна енергия.

 

7.2.2.        Изпитване: общи изисквания

 

7.2.2.1. Изпитване на характеристиките

 

        Електронните устройства трябва да бъдат изработени по такъв начин, че грешката на измервателния уред да не надвишава максимално допустимата грешка, специфицирана в точка 3.2.3., при нормални условия на функциониране.

 

        Електронните устройства трябва да са проектирани и произведени по такъв начин, щото при излагането им на смущения да не се наблюдават значителни отклонения в грешката.

 

        При изпитване на характеристиките в условията, специфицирани в точка 7.2.3., електронното устройство трябва да отговаря на изискванията, изложено по-горе.

 

        Значителни отклонения в грешката (изразени в проценти от количеството на измерената топлинна енергия по време на изпитването):

 

-         1% за измервателни уреди от клас 2,

-         2% за измервателни уреди от клас 4,

-         2% за измервателни уреди от клас 5.

 

Временни отклонения в грешката, които не могат да бъдат интерпретирани, запомнени или предадени като резултати от измервеането, не се смятат за значителни.

 

7.2.2.2. Изпитване за устойчивост

 

        Устройствата от първата и втората алинея на точка 7.2.2.1. трябва да бъдат устойчиви. Електронните устройства трябва да бъдат конструирани и изработени по такъв начин, че грешката, свързана с тяхната устойчивост, да не надвишава максимално допустимата грешка.

 

        Смята се, че типът на дадено електронно устройство отговаря на изискванията от точка 7.2.2.2., ако то е издържало с успех изследванията и изпитванията, специфицирани в точка 7.1.2.1. (калкулатори).

 

7.2.3.        Програма за изпитване

 

        Образците от броячи на топлинна енергия, или техните електронни устройства, на които се одобрява типа, трябва да бъдат подложени на изпитвания, за да се провери тяхното съответствие с точка 7.2.2.1. По време на изпитванията, броячът или устройството трябва да функционират в образцови условия, с измервана величина със своята образцова стойност, и с влияещи фактори или специфицирани смущения за съответните изпитвания, както следва:

 

7.2.3.1. “Суха” топлина.

7.2.3.2. Студ.

7.2.3.3. “Влажна” топлина, устойчиво състояние.

7.2.3.4. “Влажна” топлина, цикличност (кондензация).

7.2.3.5. Постоянни отклонения в приложеното електрично напрежение.

7.2.3.6. Краткотрайно намаляване на електрическото напрежение.

7.2.3.7. Електрични удари

7.2.3.8. Електростатични разряди.

 

 

7.2.3.1. “Суха” топлина

 

        Електронното устройство (или измервателния уред) трябва да се подложи на действието на суха топлина (без кондензация) в съответствие с изискванията на публикацията [1], Изпитване Bd (виж Приложение 1), при следните изпитателни условия:

                температура (°С): 55,

                продължителност (h): 2.

 

        Специфицираното време е времето, след като подложеното на изпитване оборудване е достигнало до състояние на температурна стабилност.

 

        Скоростта на промяна на температурата при нагряване и при охлаждане не трябва да надвишава 1 °С/min.

 

        Относителната влажност на атмосферата, в която се провежда изпитването, трябва да не надвишава 20%.

 

7.2.3.2. Студ

 

        Електронното устройство (или измервателният уред) трябва да се подложи на действието на студен въздух в съответствие с изискванията на публикацията [2], изпитване Ad (виж Приложение 1), при следните изпитателни условия:

                температура (°С): 5,

                продължителност (h) : 2.

 

        Специфицирането време е времето, след като подложеното на изпитване оборудване е достигнало до състояние на температурна стабилност.

 

        Скоростта на промяна на температурата при охлаждане и при нагряване не трябва да надвишава 1 °С/min.

 

7.2.3.3. “Влажна” топлина, устойчиво състояние (без кондензация).

 

        Електронното устройство (или измервателният уред) трябва да се подложи на влажна топлина, в устойчиво състояние без кондензация, в съответствие с изискванията на публикацията [3], (виж Приложение 1), при следните изпитателни условия:

                температура (°С): 40,

                относителна влажност (%) : 93,

                продължителност (ден) : 4,

                минимален период на възстановяване, преди да се премине към следващото изпитване (h) : 1.

 

        Оборудването, подложено на изпитването, трябва да се нагрее, преди да бъде поставено в изпитателната камера, за да няма кондензация върху него.

 

7.2.3.4. “Влажна” топлина, цикличност (с кондензация).

 

        Електронното устройство (или измервателният уред) трябва да се подложи на влажна топлина в няколко цикъла с кондензация в съответствие с с изискванията на публикацията [4], (виж Приложение 1), при следните изпитателни условия:

                по-ниска температура (°С): 25,

                по-висока температура (°С): 40,

                относителна влажност (%) : ≥ 93,

                период на цикъла (h) : 12 + 12,

                брой на циклите : 2,

                минимален период на възстановяване, преди да се премине към следващото изпитване (h) : 1.

 

        Изпитването се състои в подлагане на оборудването на циклични изменения на температурата между 25 °С и 40 °С, като по време на температурните изменения се поддържа относителна влажност над 95 % за нискотемпературните фази и точно 95 % за високотемпературните фази. Кондензацията трябва да се наблюдава върху оборудването по време на покачване на температурата.

 

7.2.3.5. Постоянни отклонения в приложеното електрично напрежение.

 

        Електронното устройство (или измервателният уред) трябва да се подложи на действието на напрежение със стойност, постоянно отклонена от номиналната стойност на напрежението на захранване, при следните изпитателни условия:

                горна граница (V) : Umax,

                долна граница (V) : Umin,

                начин на захранване : определен в а), б) и в) по-долу,

                продължителност (s) : ≥ 100.

 

        Продължителността на всяко изпитване, което трябва да се извърши при нормални атмосферни условия, трябва да е достатъчно за определяне на грешката на измервателния уред.

 

Начини на захранване:

 

а) Електронните устройства се захранват от мрежата, с единствено номинално напрежением Un:

                Umax =  1.1 Un,            Umin = 0,85 Un,

                вариации в честотата на мрежата (Hz) :

                горна граница : f (nom) + 2%,

                долна граница : f (nom) - 2%,

където : f (nom) е номиналната честота.

 

б) Електронните устройства се захранват от мрежата, с един обхват на номинални напрежения от Un1 (долната граница на обхвата) до Un2 (горната граница на обхвата) :

                Umax =  1.1 Un2,          Umin = 0,85 Un1,

                вариации в честотата на мрежата (Hz) :

                горна граница : f (nom) + 2%,

                долна граница : f (nom) - 2%,

където : f (nom) е номиналната честота.

 

в) Електронните устройства се захранват от първични батерии:

                най-високо напрежение: Umax = Ubatt.max,

                най-ниско напрежение: Umin = Ubatt.min,

където Ubatt.max е  напрежението на нова батерия без дебит,  и

Umin = Ubatt.min е номиналното работно напрежение на батерията, такова, каквото е специфицирано от производителя, при температура на околната среда от 20 °С. Стойностите на Ubatt.max и Ubatt.min трябва да бъдат проверени от изпитателните органи по отношение на типа батерия, който е заедно с образеца.

 

7.2.3.6. Кратковременно намаление на електрическото захранване от мрежата.

 

Забележка. 7.2.3.6. се прилага само при електронни устройства или измервателни уреди, захранвани от мрежата.

 

        Електронното устройство (или измервателният уред) трябва да се подложи на повтарящи се кратковременни спадания на номиналното напрежение Un на захранването, при следните изпитателни условия:

 

Изпитания от типа а):

 

-         Спадане с 100% на напрежението за един полупериод,

 

Изпитания от типа б):

 

-         Спадане с 50% на напрежението за един пълен период.

 

Всяко отделно спадане на напрежението трябва да бъде започнато, завършено и повторено при едно преминаване през нулата на захранващото напрежение. Интервалът между два последователни спада трябва да бъде 10 s.

 

        Спаданията и прекъсванията на напрежението трябва да бъдат повторени най-малко десет пъти, или достатъчен брой пъти, за да може да има достатъчно време, за да се определи грешката на измервателния уред.

 

7.2.3.7. Електрични удари

 

Забележка. 7.2.3.7. се прилага само при електронни устройства или броячи на топлинна енергия с букси за външни линии за захранване с електична енергия, за предаване на сигнали, и т. н.

 

        Електронното устройство (или измервателният уред) трябва да се подложи на серия от повтарящи се електрически импулси, в продължение на един определен интервал, в съответствие с изискванията на [5], при следните условия (стойностите са при отворена електрична верига):

 

Изпитателно напрежение (kV): 1

Време за нарастване на импулса (ns): 5

Продължителност на полуамплитудата (ns): 50

Грешка на повторението на импулса (kHz) 225

Продължителност на пробива (ms): 15

Интервал на повторение на пробива (удара) (ms): 300

Брой на положителни и отрицателни удари: 10 от всеки един.

 

        Ако след смущението грешката на измервателния уред надвишава максимално допустимата грешка или показва значително отклонение, типът не се одобрява.

 

        Ударите се прилагат върху буксите, както по общия начин, така и по диференциален начин, като земята играе ролята на източник на образцова стойност.

 

        Импулсите се подават от преходен генератор с импеданс от 50 Ω. Те могат да са с положителна или отрицателна полярност. Времето за разсейване се определя като интервалът време между точките, отговарящи на половината амплитуда на преходния процес.

 

7.2.3.8. Електростатични разряди

 

        Електронното устройство (или измервателният уред) трябва да бъде подложено на прехвърляне на електростатични заряди от тяло с различен електростатичен потенциал чрез директен контакт между устройството (уреда) и тялото, в съответствие с изискванията в [6], при следните изпитателни условия (стойности про отворена верига):

 

Напрежение на разряда (kV, DC): 8

Грешка на разряда:

Брой на разряди на разрядна точка: 10

 

        Ако след смущението грешката на измервателния уред надвишава максимално допустимата грешка, или показва значително отклонение, типът трябва да бъде отхвърлен.

 

        Разрядът може да се прилага към всяка повърхност на брояча на топлинна енергия, лесно достъпна на потребителя.

 

        Електродът трябва да се приближава до брояча на топлинна енергия, докато се извърши разрядът, след което се отдалечава преди следващия разряд. Интервалът между последователните разряди трябва да бъде най-малко 10 s.

 

        Броячите на топлинна енергия без заземена букса трябва да се поставят върху заземена площадка, която следва да е по-голяма от оборудването, подложено на изпитване, поне с 0,1 m във всички посоки.

 

7.3. Сертификат за одобряване на типа

 

7.3.1.            В съответствие с настоящата Рекомендация, сертификатът, или анексът към него, трябва да съдържа цифровите стойности на следните величини:

 

 

а) граничните стойности, определени в точка 2,

б) приетата връзка между големината на сигнала, излъчван от хидравличния датчик и обема, или масата, или капацитета, или масовия дебит на течността-топлоносител, и нейната температура (ако конструкцията на брояча на топлинна енергия го изисква).

 

7.3.2.            Освен това сертификатът, или анексът към него, трябва да включва следната информация:

 

а) знакът за одобряване,

б) името и адреса на титуляра на сертификата за одобряване на типа,

в) търговското наименование на брояча на топлинна енергия,

г) търговските наименования на допълнителните устройства (ако има такива),

д) класът на точност, определен в точка 3.2.1.,

е) описание на функционирането на брояча на топлинна енергия, със справка за конструкционните чертежи и схеми на свързване,

ж) вида на температурните сонди (ако конструкцията на брояча го изискава),

з) местата за маркиране и знаците,

и) указания за осъществяването на изпитванията по време на проверката (с изключение на случаите, в които се изискват рутинни измервания), включително информация за температурата на водата за обемни изпитвания.

 

7.3.3.            Когато допълнителните устройства са били обект на отделно одобряване на типа, в сертификата за одобряване на типа на брояча за топлинна енергия трябва да се упоменат тези одобрения и знаците, отнасящи се до тях. Органите, одобряващи типа, са отговорни за съвместимостта на отделно одобрените допълнителни устройства помежду им, и за това, че монтирането на устройствата не променя техните метрологични характеристики.

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

 

ЛИТЕРАТУРА

 

[1] IEC Publication 68-2-2, Fourth Edition, 1974.

        Basic environmental testing procedures.

        Part 2: Tests B: Dry heat.

 

[2] IEC Publication 68-2-1, Fourth Edition, 1974.

        Basic environmental testing procedures.

        Part 2: Tests A: Cold.

 

[3] IEC Publication 68-2-3, Third Edition, 1969.

        Basic environmental testing procedures.

        Part 2: Test Ca: Damp heat, steady state.

 

[4] IEC Publication 68-2-30, Second Edition, 1980.

        Basic environmental testing procedures.

        Part 2: Tests, Test Db and guidance: (12 h + 12 h cycle) Damp heat, cyclic (variant 1).

 

[5] IEC Publication 801-4, First Edition, 1987.

        Electromagnetic compatibility for industrial-process measurement and control equipment.

        Part 4: Electrical fast transients requirements.

 

[6] IEC Publication 801-2, First Edition, 1984.

        Electromagnetic compatibility for industrial-process measurement and control equipment.

        Part 2: Electrostatic discharge requirements.

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

 

ТЕРМИНОЛОГИЯ, ИЗПОЛЗВАНА В ТОЧКА 7.2.

 

1.    Измервателен уред

 

Брояч на топлинна енергия или допълнителни устройства (виж точка 1.1.3.), оборудван с електронно устройство.

 

2.    Електронно устройство

 

Устройство, използващо електронни компоненти и осъществяващо специфична функция. Електронните устройства обикновено се произвеждат като отделни единици и могат да бъдат изпитвани отделно.

 

3.    Нормални работни условия

 

Условията, при които се използва измервателният уред и които дават обхвата на стойностите на влияещите величини, за които се предполага, че метрологичните характеристики остават в рамките на специфицираните максимално допустими грешки.

 

4.    Влияеща величина

 

Беличина, която не е обект на измерване, но която оказва влияние върху стойността на измерваната величима или върху показанията на брояча на топлинна енергия.

 

5.    Образцови условия

 

Ансамбъл от специфицирани стойности на влияещи фактори, определени, за да бъде възможно сравнението между резултатите от измерванията.

 

6.    Влияещ фактор

 

Влияеща величина, чиято стойност се намира в нормалните работни условия на електронното устройство или на измервателния уред, както е специфицирано в точка 7.2.1.1. на настоящата Международна Рекомендация.

 

7.    Изпитване на качествата

 

Изпитване, предназначено да провери дали оборудването, подлежащо на изпитване, е способно да изпълни функциите, за които е предназначено.

 

8.    Смущение

 

Влияеща величина, чиято стойност се намира в границите, специфицирани в точки 7.2.3..6., 7.2.3.7. и 7.2.3.8. на настоящата Международна Рекомендация, но извън  нормалните работни условия, специфицирани за електронното устройство.

 

9.    Значително отклонение

 

Отклонение, по-голямо от стойността, специфицирана в точка 7.2.2.2. на настоящата Международна Рекомендация.

 

10.                       Отклонение в грешката

 

Разликата между грешката на показанието и вътрешната грешка на измервателния уред.

 

11.                       Вътрешна грешка

 

Грешка на даден измервателен уред, използван в образцови условия.

 

12.                       Изпитване за устойчивост

 

Изпитване, предназначено да провери дали уредът е в състояние да запази своите изпълнителски характеристики за времето на използване.

 

13.                       Грешка на стабилността

 

Разлика между вътрешната грешка на електронното устройство след известно време на използване и началната му вътрешна грешка.

 

14.                       Начална вътрешна грешка

 

Вътрешната грешка на измервателния уред, каквато е определена преди изпитванията на изпълнителските му качества и оценката на неговата стабилност.

 

15.                       Образцова стойност на измервана величина

 

Специфичната стойност на дебита и на температурната разлика, зададени с цел осигуряване на възможността за сравняване на резултатите от измерванията.